Работата се разширява дотогава, докато запълни времето, предоставено за извършването й. Този факт е получил всеобщо признание чрез парадоксалния израз: "Най-заетият човек е този, който може да намери свободно време."
Като признаем, че работата (и особено административната) толкова много се разтяга във времето, необходимо за свършването й, ясно е, че съществува НЯКАКВА или НИКАКВА зависимост между работата и броя на хората, на които тя може да се възложи. Фактическото бездействие не осигурява свободно време, а липсата на заетост не се изразява непременно в явно безделие. Работата е там, че броят на чиновниците и количеството на работата нямат никаква връзка помежду си. Общият брой на чиновниците нараства съгласно Закона на Паркинсън и нарастването ще бъде едно и също, независимо дали обемът на работата се увеличава, намалява или дори няма никаква работа в службата.
Втора книга разглежда следните закони:
Законът на закъснението
Законът на Госпожа Паркинсън
