Учители-възрожденци в село Калипетрово, Силистренска област

БУДИТЕЛИТЕ НА СИЛИСТРА

Рашко (Райко) Блъсков /1819, Клисура - 1884/
Поканен е за учител в разположеното над Силистра село Калипетрово през 1850 г. Става основоположник на местното училище, първото училище с името на Кирил и Методий в България. Учителства и в Силистра 1856 г. Ревностен и последователен борец за църковна независимост. Основен противник на гръцкия владика Дионисий в Силистренския край и организатор на населението за премахването на гръцката духовна зависимост. Още през 1853 г.тръгват към българските села първите негови ученици-учители, подготвени в неговото училище. Разочарован от силистренските първенци и договарянето им с гръцкия владика Дионисий за изгонването му срещу благословия за изграждането на българска църква, през 1860 година напуска Силистра и се отдава на книжовна и издателска дейност в Букурещ, Болград, Плоещ и Гюргево. Баща на шестима синове /Андрей, Владимир, Димитър, Илия, Стефан и Христо/. Синът му Илия Р. Блъсков известно време е учител в с. Айдемир, Силистренско. Автор е на значително по обем оригинално и преводно творчество с педагогическа насоченост. Написва автобиографията си, издадена от сина му Илия Р. Блъсков през 1901 г.

Сава Доброплодни /1820, Сливен - 1894, София/
Виден български възрожденски деец, книжовник, педагог, театрален деец, общественик, реформатор в просветното дело и борец за църковна независимост. В Силистра той пребивава като учител от 1870 до 1872 г., поканен от местните първенци "да тури ред в училищата". Създател на едно от първите български читалища с името "Надежда" /1870/. С името му се свързва борбата за самостоятелна българска църква, той е делегатът на силистренци на Първия български църковен народен събор в Цариград /1871/. Родоначалник е на театралното дело в Силистра с постановката "Многострадалната Геновева" /1870/, създава първото в България театрално дружество "Деятел", името му е сред създателите на женско сдружение в града. Сава Доброплодни е учителствал в Тулча/1864-1869/ и Кюстенджа/1872-1875/ в Северна Добруджа. През 1865 г по време на учителстването си в Добруджа написва и издава в Болград "Кратко здравословие или уроци, за да вардим здравето си". След Освобождението е приет за дописен член на БДК /дн. Българска академия на науките/, а от 1884 г. за почетен член.

Гено Чолаков (1834, Русе - 1905, Силистра)
Най-ярката фигура в борбата на силистренци за национална, политическа и църковна независимост. Идва в Силистра през 1884г. да учи занаят при вуйчо си, известния местен първенец Ради Тодоров. Застава начело на младите в града, поддържа връзки с Раковски, Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа. Оглавява борбата за църковна независимост и българско училище, което му коства затвор в Цариград. Председател е на местния революционен комитет, но подготвяното от него въстание през 1876 г. тук не успява да избухне. В навечерието на Освобождението го заточват в Балъкесир /Мала Азия/, откъдето излиза след подписването на мира в Сан Стефано. След Освобождението два мандата заема кметския стол на Силистра 1879/81 и 1884/86г. Представител на силистренци в Учредителното и Първото Велико народно събрание в Търново 1879г. Участва в бунта на русофилите през 1887г. и лежи една година в затвора в Стара Загора. Излиза след амнистия през 1888 година. Умира в пълна мизерия през 1905 г.

Янко Тодоров (Я. Т. Греков) (1838-1914)
Учител, участник в националноосвободителното движение. Роден е в гр. Сопот. Завършва взаимното училище в родния си град. Продължава учението си в класното училище в Сопот с главен учител Йордан Ненов. Учителства във Враня, Калофер и Свищов. От 1863 до 1865 е условен в близкото до Силистра с. Калипетрово, където издига авторитета на училището, за да го определи Тодор Пеев като по-уредено от градското. През 1869 силистренската община го условя за взаимен учител. Броят на учениците бързо достига до 200. След конфликт с архимандрит Кирил и Сава Доброплодни той е принуден да напусне града (1870). Назначен е в с. Алмалий (село в Северна Добруджа, близо до града). Тук престоява само една година (до 1871). Причината е същата. Отстранен от архимандрит Кирил, заради дописка във в. "Македония" срещу Сава Доброплодни. Учителства в родния си град Сопот, където се включва в революционната организация на В. Левски, след това в Оряхово. През 1875 е заподозрян от властта, че е "намесен в появилото се бунтарство". Затворен е във Видин, но скоро е освободен, защото не се доказва вината му. Завръща се отново в Оряхово. След разгрома на Ботевата чета лежи в затворите във Видин и в Русе заедно със Стоян Заимов. Излиза от затвора с осакатена ръка. През 1877 отново е учител в Силистра, работейки до пенсионирането си. Автор на първото изследване за историята на образованието в Силистра през Възраждането.

Поп Христо Черковналиев (1834-1889, с. Калипетрово, Силистренско)
Най-ярката личност на с. Калипетрово през втората половина на XIX в. Ученик на Рашко Илиев Блъсков. Когато учителят е прогонен от турците, неговото място заема ученикът. От 1864 година става свещеник. Оглавява революционния комитет, заедно с Гено Чолаков подкрепят, посрещат и изпращат за Влашко народни борци. Един от щедрите спомоществователи и сам издател на книжнина. През 1869г. издава в Русе книга "Азаил и неблагодарний селянин", издава я втори път през следващата година, като към нея е прибавена песента "Грозданка". Доживява Освобождението и се включва усърдно в уредбата на новата държава. Депутат е на Учредителното и Първото Велико народно събрание, неговият подпис стои под Търновската конституция от 1879 г. В историята на възрожденските борби винаги и напълно заслужено е поставян редом със силистренските първенци и радетели на българщината.

Никола МАРИНОПОЛСКИ (1852- 1921)
Сред културните строители на Силистра в миналото е и Никола Маринополски. Роден е през 1852 г. във Велико Търново - махала Марино поле. От името на родното му място идва и фамилното му име. През 1872 г. завършва 4-класното у-ще с Търново и се посвещава на учителската професия. През учебната 1872-1873 г. е учител в с. Мекиш, Великотърновско. През периода 1873-1874 е учител във Велико Търново - Маринополското махленско школо. Както хиляди български патриоти и Никола Маринополски става опълченец, за да се бори за освобождението на нашия народ от петвековните османски поробители.
След освобождението Никола Маринополски отново започва да учителства . От 1878 г. до 1880 г. е учител в гр. Трявна, а през учебната 1880/ 1881г. е учител в с. Плаково. С цел да повиши образованието си, през учената 1881/82 г. се учи в Шуменското държавно педагогическо училище, в което завършва едногодишен курс на обучение. През лятото на 1882 г. идва да учителства в Силистренско. Възложено му е да ръководи едномесечен педагогически курс в Силистра, в който повишават своята подготовка млади и начинаещи начални учители от целия окръг. От 1882 г. до края на учебната 1886 г. е учител в с. Гарван. През учебната 1886/87 г. е назначен в с. Калипетрово.
От есента на 1887 г. живее и работи в град Силистра. Постъпва на държавна служба. Назначен е за финансов нагледни /бирник/. От 1892 до 1894 г. отново е учител в начално училище в Силистра.
Никола Маринополски имал голямо желание да подпомага квалификацията на учителите от Силистренско. С тази цел през 1887 г. той започва да издава в Силистра в. "Народно училище". Отговорник за издаването и разпространението на изданието е С. Г. Варимезов, също учител. Печата се в печатницата на Петър Арнаудов. Вестникът си поставя задача да подпомогне развитието на учебното дело и да съдейства за подобряването на положението на учителите. От него излизат едва четири броя. В тях са помествани главно нормативни документи за образованието и материали, които улеснявали учителите в пряката им работа. "Народно училище" е първият педагогически вестник в България.
С оглед на оказване помощ на учебното дело Никола Маринополски написва и отпечатва четири буквара и други учебници за учениците от началния курс, както и кратко методическо ръководство за началните учители. Издава "Силистренски алманах за 1899 с историческо и любопитно съдържание" - пръв опит в книгоиздателската практика на град Силистра. Отбелязал в алманаха си, че има намерение да издаде и втора книжка от него, обаче такава не излиза.
През 1897 г. Никола Маринополски се пенсионира. Навярно е получавал ниска пенсия и през 1900 г. отново става държавен служител. Умира на 21 дек. 1921 г. Не е известно в кое селище е кончината му. Има предположения че умира в Русе, където е живял синът му Иван Маринополски, родом от Силистра, един от активните участници дейността на Вътрешната добруджанска революционна организация /ВДРО/ от средите на десницата.

Тодор Пеев /1842, Етрополе -1904, София/
Учител, борец за национално освобождение, съратник на Васил Левски. Ученик на етрополския даскал Димитър Дидов и Сава Филаретов, учи и във френския католически колеж Бебек в Цариград. По препоръка на френския мисионер Боре е назначен за учител в Силистра в 1865 г. Продължава и укрепва създаденото от предшественика му Милан Кънчев класно училище. Прави смели преобразования, усъвършенства обучението по френски език, броят на учениците се увеличава над 250 души. Устройва училища в селата наоколо, среща се и обучава учителите им. По негово време се взема решение за изграждането на окръжно училище и само първата подписка в града дала 30 000 гроша. Пеев възкликва, че по-щедро население за учението няма по цяло Българско. Застава начело и на борбата с гръцкото духовенство и си спечелва много врагове. Напуска Силистра през 1867 г. След Силистра той става член на БРЦК в Букурещ, участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението е окръжен началник в много градове. Дописен от /1882/ и редовен /1884/ член на БКД /дн. БАН/. Автор е на първата оригинална българска драма "Фудулекску, прокопцаният зет на хаджи Стефания", написана в 1876 и издадена през 1976 г. Пеев се самоубива в София през 1904 г.