Рисуванието въ основните училища

РЕФЕРАТЪ,
четенъ отъ учителя Б. ДЕНЕВЪ на 17. май 1905. год. въ Търновската окол. учит. конференция.
Фототипно издание.

"Ако почне учителят да преподава рисуванието така, че то напълно да отговаря на детската душа, ще забележи каква промяна ще се появи в обучението по всички предмети, ще забележи какъв жизнерадостен лъч ще проникне в училището"
Борис Денев (1905)

"Само този простъ фактъ, гдѣто дѣцата обичатъ най-много жълтия цвѣть, гдѣто, може би, народите са предали такава цѣна на златото, гдѣто иконописците обичать толкова да употрѣбявать златожълтия цвѣть, съ какво се обяснява? Какво обяснение! Дѣцата обичать жълтото, защото то е като огънь, слънце..."

След Освобождението образованието в България става дело на Министерството на просве-щението, което в този момент определя културната и образователната политика на обществото. България посреща ХХ в. със Закон за Народната просвета, приет през 1891 г. от правителството на Народния сговор, с министър-председател Стефан Стамболов и министър на Просветата Георги Живков. За модел на новия просветен закон е взет примера на френската образователната система. Структурата и съдържанието на съществуващите програми по "рисуване", както и методите на обучение отразяват изискванията на бързо развиващата се индустриална икономика, разрастващите се градове и търговията, които остро се нуждаят от грамотни и сръчни работници. Като модел за новата програма по рисуване, вземаме френската, създадена от Жул Пие, която е подчинена изцяло на геометрично-копирния метод на обучение. Различната подготовка на учителите в България от началото на ХХ век, отсъствието на опит и традиции в обучението по рисуване, водят до използването на почти всички методи, познати от геометрично-копирната система и от опита на чуждите страни като рисуване по мрежа, рисуване по стигмографирани листове, рисуване по "предложки", рисуване по образци, рисуване по диктовка, в такт и др. При този метод, в процеса на обучение от ученика се изисква точното възпроизвеждане на определено изображение (декоративна композиция, абстрактни геометрически фигури или ре-ални обекти). Рисуват се прави линии, изчисляват се отношения и ъгли, изобразява се око, ухо, уста, нос и чак след това се преминава към рисуване на глава. Като цяло геометрично-копирната система е една стройна и прагматична система на обучение, изградена на принципа на абстракт-но-логическия порядък, който противоречи на детската природа, на възрастовите особености в развитието на детската изобразителна дейност. Средствата и начините на копиране се определят от постепенното развитие на методиката, от появата на нови педагогически възгледи и изисквания към учебния процес. Новата програма по рисуване идва във време, когато отношението към условията в училищата и към преподаването в България коренно се променят. В педагогическия печат започват да се публикуват преводни статии и материали от съвременни автори, психолози, педагози и изкуствоведи, отпечатват се сведения за проведени учителски конгреси, говори се за образуване на дружества, общества, асоциации и за тяхната дейност, свързана с възпитанието на децата в духа на изкуството. Под силното влияние на най-прогресивните педагози и изследователи в областта на детското творчество Корадо Риччи, Роже Маркс, Джон Ръскин, Едуард Кук, Джордж Сюли, Екатерина Янжул, Вселовод Мурзаев и др. в България се появява реформаторско движение за премахване на съществуващата геометрично-копирна система, което въпреки силната съпротива от страна на учителското съсловие среща широка обществена и държавна подкрепа. В педагоги-ческия печат възторжени започва да се говори за "ново", "свободно" рисуване и за "нов метод" на преподаване.Върху развитието на изкуството и естетическите възгледи на просветните дейци силно вли-яние оказва откриването през 1896 г. на Държавното рисувално училище. Предвестник на училището е основаното през 1893 година "Дружество за поддържане на изкуството в България". Негови основатели са д-р Иван Шишманов, който е и негов пръв председател, Иван Мърквичка, Борис Михайлов, Георги Канела, арх. Йордан Миланов и други художници и общественици, кои-то с подкрепата на Константин Величков изготвят законопроект за откриването на художествено училище.
Сред най-ревностните противници на геометрично-копирната система у нас са Отто Хорейши, Димитър Даскалов, Добри Христов, Стоян Чакъров, Константин Свраков, учителите Георги Палашев, Иван Стрелухов, Борис Денев, Атанас Чешмеджиев, Петър Ангелов и много др. Единни в съпротивата си към остарелите и шаблонизирани методи на преподаване, техните възгледи, обаче, силно се разминават по отношение на представата им за бъдещето на художественото възпитание и обучението по рисуване.
Сред тях се откроява името на Борис Денев, който става популярен в началото на века с реформаторските си идеи, свързани с творческата същност на обучението по рисуване. На базата на опита си като основен учител, той пръв в България извежда естетическото възпитание като основна цел на обучението по рисуване.
Космополит, дарен или по-скоро прокълнат с ярък талант, всестранни интереси и богат живот, той сякаш най-пълно се препокрива с образа на Ренесансовия човек в нашата най-нова история. Неговите документални рисунки представят Балканската война от погледа на очевидец и освещават нейните герои: войника и смъртта, жертвата и победата, страданието и духа в техните човешки измерения. Лиричен пейзажист и модерен колорист, неговото присъствие в българската следвоенна живопис е силно осезаемо и вълнуващо. Изследванията му в областта на перспективата, авиомоделизма и инженерните технологии са интересни и значими. За него Ружа Маринска пише: "Борис Денев е художник по рождение. Ранна впечатлителност, изострени сетива за зримите форми предопределят неговото призвание... Живият му интелект се проявява във всичко. Занимават го въпросите на обучението по рисуване в училище и той предлага нови идеи, които се посрещат с интерес." (Маринска, 1996, с. 140).Това, което поразява младия Борис Денев са картините, които вижда да рисуват на улицата търновски художници.
"Гледам в захлас и като че ми премалява от красота. Всеки нарисуван предмет ми се вижда като одушевено същество, което, огряно от слънцето, живее някакъв радостен живот... и аз като че съм чувствал този живот на предметите и по-рано, но някак смътно. Чувствам, че картината ми отваря очите и аз забелязвам вече този странен живот на предметите."
След завършване на гимназията през 1902 година Борис Денев е назначен за учител в с. Иванча, Търновско. За опита си като начален преподавател в основното училище той пише: "Още през втората учебна година придобих известност между колеги и учители от близките села заради особения начин, по който преподавах рисуване, четене и писане. Рисуването на човечета, животни и предмети се считаше непедагогично, поради веселото настроение, което създава такова рисуване и нарушава дисциплината. Но моите ученици рисуваха върху гладката страна на каменните си плочи илюстрации с човечета, животни и предмети."