В сянката на времето

С мощен грохот танкове се носят по земята. Там, накъдето бързат железните гъсеници, пътища няма. Все още небето тъмнее, макар часовниците - всички сверени по командирския - да сочат началото на утрото.
Подир танковете и встрани от тях верижни влекачи теглят оръдия.
В кабината на газката капитан Балджиев осветява с фенер (онзи газов фенер, познат ни отпреди) карта, разпъната върху коленете му. Червените и сините стрелки недвусмислено показват изхода на боя, но офицерът тръпне от неизвестното, което никога не може да бъде отбелязано върху карта. Той познава капризите на изненадите и знае: рано или късно ще ги има.
Неговото зенитно поделение се движи в определаната посока, подготвено за стрелба от колесар. Преведено на обикновен език, това означава, че оръдията могат да стрелят по противниковата авиация от движение. Затова върху платформите им седят мерачите и хванали маховиците за насочване, стинат в напрегнато очакване. Между тях никак не е трудно да се отдели едрата фигура на редник Митов.
Върху широката карта за предстоящите бойни действия пълзят и се разполагат войските. (Може би шахматните фигури!).
Инженерно поделение строи подвижни мостове над река. (Някой мести белия кон...) При сапьорите всичко е разчетено, изненадите са изключени, смъртта не винаги...
В просторна зала, наречена главен команден пункт, утрото не се усеща - продължават да светят неоновите стълбчета, наредени по тавана. Върху голяма карта млад майор пренася тактическите изменения, които той "взема" от екрана на компютъра. До него, привел рамене, белокос генерал следи неотстъпно светещия екран, върху който играят сигмите на така старателно подготвяното учение.
Всеки знак означава род войска или съоръжение, или преграда, или противникова бойна единица... Всеки светещ знак. Прищракват клавиши, дочуват се откъслечни донесения и команди от десетки и стотици километри. Между тях в създучие се вмъкват тихите, но винаги ясни гласове на щабните офицери.
Белокосият генерал, командващият, поглежда електронния часовник под екрана и с усмивка забелязва:
- Само за двайсет и три минути!... А преди години същото правехме за часове.
До него седи плешив нисък генерал с намръщено лице и с мрачни мисли: "Ракетите на противника само за две минути могат да долетят чак от острова..."
Щабните офицери са видимо доволни от оценката на командващия - те не са чули разсъжденията на неговия заместник.
- Другари, това е дебютът, разиграваме пешките - разгадал скептицизма по лицето на своя помощник, командващият обяснява. - Проиграваме вариант на бойна операция с конвенционално въоръжение.
В съзнанието на ниския сърдит генерал витае тревогата от дома му - неговият син, буен и глезен пубертет, миналата нощ задигнал ключовете на семейната лада и катастрофирал на втория километър, сега лежи в реанимацията.
Командващият "случайно" поставя ръка на съседното рамо:
- Как е момчето?
- Момчето... хайманата щял да издържи. Няколко счупени ребра, засегнат бял дроб, но...

Цветан Северски (псевдоним на Цветан Иванов Банчев) е роден на 9 януари 1941 г. в село Ставерци, Плевенско. Завършил е българска филология и литература в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист: във в. "Септемврийче", сп. "Авиация и Космонавтика", в. "Вечерни новини", Военно издателство, Група на военните писатели, сп. "Славейче". Научен и литературен наблюдател във в. "Земя". Пише разкази, романи и повести. Автор на белетристични книги за деца, юноши и възрастни читатели. Член на СБП. Издадени книги: "Незагаснали огньове" (повест за деца, 1973), "Война без жертви" (повест за юноши, 1978), "Сърдит Петко и останалите" (приказки, 1979), "Приказки за разказвачи на приказки" (разкази, 1981, 2002), "Наказвам те с любов" (1982, 1995), "Полет до безкрая" (разкази и новели, 1983), "Патилата на петела Павел" (приказен роман, 1985), "Съдбата е невинен убиец" (роман, 1985), "Шеги по вечерно време" (разкази и новела, 1985), "Какво рисува Иво? " (разказ за деца, 1987), "Син на светлината" (роман, 1987), "В сянката на времето" (роман, 1989), "Забраненият дуел" (Разкази за живота на именити писатели-офицери, 1994), "Смъртта на боговете. Фрагменти за знаещи" (1998), "Царски приказки" (1999), "Бодли по пътя" (2009), "Избрани творби" (2011), "Зад огледалото", фрагменти и белетристични миниатюри, "Тайните на вдъхновителките" (новели за любовта на велики творци, 2015), "Какво, като боли? (миниатюри, 2016).