Benetton
ИздателPenguin Readers
€6.14
Моята сестра Вела
АвторГера Пеева
ИздателПартиздат
Наличност1 бр.
- Състояние
- Много добро
- Град на издаване
- София
- Година
- 1979
- Страници
- 293
- Забележка
- Отлично книжно тяло, без забележки по текста. Закъсвания по ръбчетата на обложката.
- Език
- Български
- Корици
- Твърди
- Ширина (мм)
- 135
- Височина (мм)
- 205
- Дебелина (мм)
- 20
- Художник
- Веселин Павлов
- Автор
- Гера Пеева
- Издател
- Партиздат
€1.53
При нас ползвате 20% отстъпка при доставка с Еконт
Описание
Предговор
В спомените за моята сестра Вела ми се иска да споделя най-съкровеното, което нося вече толкова години в душата си - болката по нея, по падналите в битките другари от нашия роден Чепински край. Дълг се падна на мен, живата, да разкажа как те изживяха своя буреносен живот, за какво мечтаеха и се бориха и как изгоряха, преди да дойде свободата, е името на свободата.
Когато пишех книгата, аз извървях отново пътя на моята сестра от ранното й детство в бащиния дом до върха на нейния подвиг. Изживях нейните вълнения, радости, страдания, възкресих в паметта на сърцето си хиляди заедно изживени мигове. Милият й образ ме спохождаше в съня и ние, двете, както някога, дълго си шепнехме в нощта...
Бях с нея в самотата й дори. Изживях всичките нейни последни тридесет и седем дни - един по един. Всичките й последни тридесет и седем нощи - една по една, Изкачвах се на Бялата скала. Удряха ме безмилостно бурите на планината, брулиха ме партизански ветрове. Разкъсваше ме последното й майско утро, пронизваха ме изстреляните в нея куршуми, чувах виковете на убийците - вкаменявах се от мъка.
Болката избликваше у мене неудържимо - ту като детски плач за изгубената (като в приказките) сестричка, ту като гордо ридание за загинал боен другар, от което и сълзите пресъхват...
Но поемех ли с перото си към дните на подвига, тръгнех ли към хората, които понесоха Вела в сърцата си и я родиха хиляди пъти с делата си, на душата ми ставаше и чисто, и ведро! Нищо не е било напразно! И най-скъпата жертва е била и нужна, и достойна за хората, за Родината.
От върха, на който падна Вела, сега се откриват величествени гледки: редят се сините грамади на планините, греят села и градове, гърмят мотори, плуват в равнината новите строежи, в задружен труд хората творят блага, разкриват тайните на природата и сами себе си откриват...
Всичко това е социалистическата ни Родина, с която се сляха във вечността моята сестра и хилядите паднали герои. Техният подвиг сега ни повелява: да обичаме земята, която попи алената им кръв и ги прие във вечния си мавзолей; да обичаме партията, която им вдъхна любов, силна като живота; да пазим завоюваното в битките щастие, да го множим и предаваме като светло знаме на потомците, които ще се раждат и ще живеят на тази земя, под това небе.
Авторката
В спомените за моята сестра Вела ми се иска да споделя най-съкровеното, което нося вече толкова години в душата си - болката по нея, по падналите в битките другари от нашия роден Чепински край. Дълг се падна на мен, живата, да разкажа как те изживяха своя буреносен живот, за какво мечтаеха и се бориха и как изгоряха, преди да дойде свободата, е името на свободата.
Когато пишех книгата, аз извървях отново пътя на моята сестра от ранното й детство в бащиния дом до върха на нейния подвиг. Изживях нейните вълнения, радости, страдания, възкресих в паметта на сърцето си хиляди заедно изживени мигове. Милият й образ ме спохождаше в съня и ние, двете, както някога, дълго си шепнехме в нощта...
Бях с нея в самотата й дори. Изживях всичките нейни последни тридесет и седем дни - един по един. Всичките й последни тридесет и седем нощи - една по една, Изкачвах се на Бялата скала. Удряха ме безмилостно бурите на планината, брулиха ме партизански ветрове. Разкъсваше ме последното й майско утро, пронизваха ме изстреляните в нея куршуми, чувах виковете на убийците - вкаменявах се от мъка.
Болката избликваше у мене неудържимо - ту като детски плач за изгубената (като в приказките) сестричка, ту като гордо ридание за загинал боен другар, от което и сълзите пресъхват...
Но поемех ли с перото си към дните на подвига, тръгнех ли към хората, които понесоха Вела в сърцата си и я родиха хиляди пъти с делата си, на душата ми ставаше и чисто, и ведро! Нищо не е било напразно! И най-скъпата жертва е била и нужна, и достойна за хората, за Родината.
От върха, на който падна Вела, сега се откриват величествени гледки: редят се сините грамади на планините, греят села и градове, гърмят мотори, плуват в равнината новите строежи, в задружен труд хората творят блага, разкриват тайните на природата и сами себе си откриват...
Всичко това е социалистическата ни Родина, с която се сляха във вечността моята сестра и хилядите паднали герои. Техният подвиг сега ни повелява: да обичаме земята, която попи алената им кръв и ги прие във вечния си мавзолей; да обичаме партията, която им вдъхна любов, силна като живота; да пазим завоюваното в битките щастие, да го множим и предаваме като светло знаме на потомците, които ще се раждат и ще живеят на тази земя, под това небе.
Авторката
