Три ябълки паднаха от небето" е романът, с който Нарине Абгарян спечели сърцата на българската публика завинаги. Тази топла и човеколюбива книга, написана в стила на магическия реализъм, толкова характерен за латиноамериканската литература, разказва тъжната историята на забравеното от Бога арменско село Маран и неговите жители, преминали през всевъзможни превратности на съдбата.
Техните съдби са безрадостни и изпълнени с изпитания, но надеждата и животът са по-силни от всичко и винаги си проправят път. В това се състои и красивата, ненатрапчива философия на Абгаря.
"Няма рай, и ад няма - разбра изведнъж Анатолия. - Щастието е раят, мъката - това е нашият ад. И Бог е винаги и навсякъде, не само защото е всемогъщ, но и затова, че Той е невидимите нишки, които ни свързват един с друг."
"Светът е малък, а ние сме големи, макар и от глупост цял живот да смятаме, че е обратното."
Приказната атмосфера на книгата грабва читателя и не го пуска дълго след края на последната страница.
Пред очите ни, като на кино лента, минават животите на баба Мане, прелестната Воске, на дъщеря ѝ - главната героиня Анатолия, на Ясаман, Ованес и Валинка, нейните съседи, на ковач Василий и на брат му Акоп, който вижда смъртта. Небесата сякаш им пращат само беди - нито природата, нито силните на деня са показали някаква милост към тях. Какво им остава на хората при такива обстоятелства? Те се въоръжават със сила и добрина, почерпени сякаш от дълбините на Вселената, и посрещат съдбите си с достойнство - без излишен драматизъм, те остават хора, въпреки цялата мъка, която са орисани да понесат.
Абгарян се прочува с детската автобиографична поредица "Манюня" . След това с международен успех са увенчани: "Три ябълки паднаха от небето", "Хората, които са винаги с мен", "Да живееш нататък", "Зулали", "Симон" .
