Митко Яворски (псевдоним на Гатю Петков Гатев), български писател, е роден на 13.11.1925 г. в село Яворец, Габровско. Завършва гимназия в Севлиево (1944) и право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1957). От 22 януари 1943 г. е партизанин в Габровско-севлиевския партизански отряд. Политически офицер в БНА (1945-1953). Редактор в сп. "Младеж" (1954-1957). Главен редактор на Държавно военно издателство (1957-1975). От 1975 г. работи в отдел "Пропаганда и агитация" при ЦК на БКП. Член на БКП, на СБП. За пръв път печата през 1944 г. в нелегалния в. "Борба" (В. Търново). След 09.09.1944 г. сътрудничи на в. "Литературен фронт", "Кооперативно земеделие", "Септемврийче", "Работническо дело", "Народна армия" и др., на сп. "Читалище", "Турист", "Пламък", "Септември", "Български воин" и др. Автор на книгите: "Верни синове народни. Партизански спомени" (1954, 1957), "През огъня на Балванската битка" (1960), "Хората се промениха" (роман, 1963, 1966), "Принадлежи ни туй, което даваме" (повест, 1967), "Сблъсъци" (разкази и новели, 1967), "Кокичето" (приказка, 1969), "Добър ден" (приказки, 1970), "Стъпки по пътя" (повест за деца, 1970), "Една сълза ме води. През Алжир за Куба" (пътепис, 1971), "На лов за празници" (повест, 1971), "Бялата усмивка" (разкази, 1972), "Училището на цветята" (приказки, 1973), "Фаталната крачка" (новели, 1974), "Островът на желанията" (приказка, 1975), "Отгласи" (есета и спомени, 1975), "Житното зърно и Океанът" (приказки, 1977), "Доброманко" (приказка, 1979), "Приказки" (1981), "Превратности" (роман, 1982), "Приказки от Острова на желанията" (1982), "През океана" (1984), "Двете рози" (1985), "Книга за Левски" (1987). Умира през 1991 г.
