Някои племена по Горен Нил не са имали царе в обикновения смисъл на думата. Единствено признавали за царе Господарите на дъжда (Мата коду), на тях приписвали способността да предизвикват дъжд в подходящо време. Когато започвал дъждовният сезон всяко семейство му давало по една крава, за да накара благодатната небесна влага да закапе по изсъхналите пасбища. Изобщо, царски живот. Но да не му завиждаме. Ако Мата коду не успеел, съплеменниците му разпаряли корема, защото вярвали, че там крие бурите.
За Автора
Емил Кръстев започва работа като репортер във в. "Орбита". Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма "Христо Ботев". По-късно работи във в. "АБВ" и издателство "Земиздат". През 1991 г. основава издателство "Гея-Либрис". Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта "Луда надежда" в библиотека "Смяна" на издателство "Народна младеж". Автор е и на книгите "Уебсайт", "Медии", "Сянката", "Макиаж", "Плацента", "Кръговрат", "Лунен загар", "През екологичния лабиринт", "Змейова гонитба".
