Баскервилското куче; Изгубеният свят

Баскервилското куче

В своя трети роман за гениалния детектив Шерлок Холмс, считан за ненадминат шедьовър от всички почитатели на жанра, Артър Конан Дойл изправя своя герой пред най-голямото предизвикателство в неговата кариера: загадка, която е толкова зловеща и заплетена, че на пръв поглед единственото възможно обяснение е намесата на свръхестествени сили. Приятелството между Холмс и неговия верен Уотсън също ще бъде поставено на карта, а вълнуващата развръзка ще изправи на нокти дори най-закоравелите и претръпнали любители на викторианските мистерии.

От момента на своето публикуване "Баскервилското куче" се превръща в световен феномен и една от най-четените и обичани книги на всички времена - основополагащ представител на жанра и истински еталон за блестяща фабула, незабравими герои, задъхано действие, виртуозни обрати и пълнокръвна атмосфера. Оголеният до кокал сюжет тиктака с прецизността на изящно конструиран часовников механизъм: всяка дума тежи на мястото си, всеки детайл е изпипан до съвършенство, всеки персонаж оживява на страницата и всяко ново разкритие хваща читателя неподготвен и го оставя уязвим за следващия разтърсващ обрат.

Влиянието на книгата на Дойл върху развитието на криминалния роман и литературата въобще е неизмеримо: по непреходните дири на великия шотландец вървят на практика всички писатели, творили в жанра след него, от Агата Кристи до Стивън Кинг, през Реймънд Чандлър, Айзък Азимов, Умберто Еко, Джеймс Патерсън, Ю Несбьо и безчет други.

Изгубеният свят

Група изследователи и авантюристи, начело с ексцентричния Чалънджър тръгва на опасно и вълнуващо пътуване, за да докаже съществуването на непокътнат праисторически свят, населен с динозаври и други, смятани за изчезнали, животински видове.

Публикуван през 1912 г. е първото произведение на Дойл, което среща читателите с образа на проф. Чалънджър. Романът има няколко филмови екранизации, както и тв сериал.

***

Професор Чалънджър изтегли капака на сандъка, надникна вътре, щракна няколко пъти с пръсти и бе чут от пресата да увещава някого: "Хайде, пили, пили! " След миг някакво ужасно, отвратително същество се появи оттам с драскане и тропот и кацна върху страничната стена на сандъка. Дори неочакваното пропадане на херцога на Дърам в оркестъра в този момент не можа да отвлече вкамененото внимание на огромната аудитория. Муцуната на чудовището приличаше на най-странен църковен орнамент, създаден от болното въображение на някой средновековен строител. То изглеждаше зло и страшно, с малки червени очи, ярки като горящ въглен. В дългата му свирепа уста, която беше полуотворена, имаше два реда зъби като на акула. Рамената му бяха сгърбени и заметнати с нещо, което приличаше на овехтял сив шал. Това бе самият дявол от нашето детство! В аудиторията настъпи хаос - някой пищеше, две дами от първия ред паднаха от столовете си в несвяст, а мнозина от президиума последваха председателя в оркестъра. По едно време имаше опасност от обща паника. Професор Чалънджър вдигна ръце, за да успокои развълнуваното множество...