Анастас Анастасов Стоянов, български писател, е роден на 02.08.1931 г. в село Живовци, Монтанско. Произхожда от род на каменоделци и дюлгери от Солунско. Учи в родното си село, завършва гимназия в Монтана (тогава - Михайловград) през 1950 г. и славянска филология в Софийския университет (1955). Член е на Съюза на българските писатели. Редактор в Радио София (1957-1959), в. "Септемврийче" (1959-1965 г.), изд. "Народна младеж" (1965-1966). Секретар е на СБП (1966-1969), редактор във в. "Народна младеж" (1969-1972), главен редактор на списание "Пламък" (1972-1974), главен редактор на списание "Пламъче" (1974-1991), главен редактор на в. "Вселена" (м. 11.1994 - м. 04.1995). Автор е на стихосбирките "Първа любов" (1955), "Посвещение" (1964), "Пролетно преображение" (1975), "На грешната земя" (1978), на поемите "Есенни макове" (1963), "Уловени сънища" (1970), "Повече от любов" (1982); на сборниците с разкази "Неделни новели" (1973), "Скитания. Писма от Индия" (1975), "Пролетно преображение" (1975), "Сто приказки" (1977), "На грешна земя" (1978, 1980), "Още сто приказки" (1980), "Жертвено цвете" (1981), "Повече от любов" (1982), "Търсете българския алпинист" (1985), "Казвам се Малчо" (1989), "Златната лисица" (1989), "Хищникът Роман" (1989) и др. След 1989 не издава книги, с изключение на "Ранни рани" (2004). Редица негови произведения са преведени на чужди езици, участва в множество антологии. Превежда Сергей Есенин, Саят-Нова и др. Умира на 25.12.2004 г. Погребан според желанието му в град Монтана. След смъртта му са издадени книгите: "На грешната земя" (2005); "В храма на рогатите ангели. Ловни и други истории" (2006); "Казвам се Малчо" (приказки и притчи, 2007); "Това момче бях аз" (2007); "Обратно пътуване" (2008).
