Идеи, изображение, стил

СЪДЪРЖАНИЕ:

Глава 1.
Замисъл и изображение
Идея - изображение - идейност
Творческо своеобразие и художествено богатство
Цели и средства в поезията

Глава 2.
За поетическата оригиналност
Мисли за историческия роман
Съвременни стилови явления
Изображението на човека у Иво Андрич и Емилиян Станев

Глава 3.
Димчо Дебелянов
Димитър Димов
Емилиян Станев
Веселин Андреев
Три срещи с Йордан Радичков

Стоян Несторов Каролев - български литературен критик и изследовател (Стара Загора, 23.02.1921 - София, 30.09.2005). Завършва гимназия в родния си град (1939) и славянска филология в Софийския университет (1943). Учител по български език и литература в Горна Оряховица и по руски език в София (1944-1945). Редактор и главен редактор в Издателството на БКП (1945-1948). Асистент в Катедрата по българска литература след Освобождението в Софийския университет (1947-1948). Редактор и главен редактор на сп. "Септември" (1949-1952), завеждащ отдел "Критика" във в. "Литературен фронт" (1954-1956). В Института за литература при БАН е старши научен сътрудник от 1954, професор от 1960 и завеждащ секцията по нова и съвременна българска литература (1975-1981). През 1977 защитава докторска дисертация на тема "Жрецът воин", посветена на личността и делото на П. П. Славейков.

Дебютира като поет във в. "Кооперативна защита". Първата му критическа публикация е "Индивидуализмът на Пенчо Славейков" (сп. "Философски преглед", 1943, кн. 2). Сътрудничи още на списанията "Изкуство", "Философска мисъл", "Език и литература", "Септември", "Литературна мисъл", "Пламък", "Съвременник" и др., както и на вестниците "Литературен ек", "Литературен подем", "Вестник на жената", "Земеделско знаме", "Отечествен фронт", "Литературен фронт", "Пулс", "Народна култура", "АБВ", "Литературен форум", "Дума" и др.

Каролев развива своите литературнокритически трудове с убеждението, че критиката, историята и теорията на литературата са тясно свързани. В по-ранните си книги "Замисъл и образ" (1959), "Въпроси на художественото майсторство" (1963), "Съвременни литературни въпроси" (1966), "Идеи, изображение, стил" (1971) той се интересува от изразните средства и интелектуализма на поезията, разглежда полемично подходите на критиката, отношението на художествената идея към композицията на творбата, генезиса на "поетическата идея" ("чувствана мисъл"), феномена на творческото своеобразие, връзката между стила и обекта на изображение, стиловото единство при разнообразието от изразни техники и др. Критическите разработки на Ст. Каролев са съсредоточени върху съвременната българска литература, те анализират автори и естетически особености както общотеоретично, така и портретно-очерково, с акцент върху индивидуалното психологическо и езиково своеобразие на писателя. Постепенно в творчеството му започва да доминира литературнокритическият портрет: портретно конституирани са както сборниците "Портрети и скици" (1986), "Близки и непостижими" (1996), така и обемни монографични изследвания като "Неутолимият. Книга за Емилиян Станев" (1982) и тритомникът за Пенчо Славейков "Жрецът воин" (1976-1988). В своите мащабни портрети Каролев проблематизира авторовия път между влиянията и своеобразието, наред с психологическата среда, от която израства литературната творба. Работите му са основани на обстойно проучен, прецизно документално реставриран контекст, който разширява значително интерпретативните възможности. Каролев развива и редица продуктивни естетически и психологически съпоставки - между И. Андрич и Ем. Станев, Д. Благоев и Г. Кирков, А. Гуляшки и Д. Талев, В. Петров и П. Пенев, Ал. Геров и Н. Фурнаджиев. Наблюдава съвременни стилови явления успоредно у Ем. Станев, Ем. Манов, П. Вежинов, Й. Радичков, К. Калчев, Г. Караславов, Г. Белев, А. Гуляшки, Б. Божилов, Н. Хайтов и др. Критическия му интерес привличат устойчиво фигурите на Д. Дебелянов, Д. Димов, Ив. Вазов, П. К. Яворов, Н. Фурнаджиев, Ат. Далчев, Св. Минков, В. Ханчев; анализира живописния рисунък в стиховете на Р. Ралин, предметния детайл у Ив. Давидков, "веселата" релативност у Й. Радичков и сатиричния хумор на К. Калчев, експресивния публицистичен стил във фейлетоните, хумористичните разкази и стиховете на Г. Кирков, структурните инвенции на П.-Пеневия стих в автентиката на емоционалната му нагласа, дръзките визии на Л. Левчев, интелектуално култивирания лиризъм на Г. Стоев, Б. Райнов и П. Вежинов. Специално внимание отделя и на особеностите на историческия роман. Важно влияние върху критическите разработки на Ст. Каролев оказват и дългогодишните му творчески приятелства с Ем. Станев и Д. Талев. Редактира и пише предговори към множество издания на български писатели.
През 2001 и 2004 излизат мемоарите на Каролев "Мигове от течащото време", които съчетават споменна и критико-есеистична поетика, възстановяват редица значещи контексти и литературни нрави за период от повече от половин столетие. През 1994 излиза стихосбирката му "Есенни макове", събрала творби от периода 1940-1990, философски съзерцателни и импресионистично интонирани, рефлектиращи върху света като визия на прага на нищото, но и като проекция на Бога.
Превежда от руски М. Горки и др. Негови статии са публикувани на руски език в периодични издания.
Заслужил деятел на културата (1971). Носител на редица литературни и обществени награди. Член на СБП.