Марин Халачев (псевдоним на Марин Недев Динев), български писател, е роден на 24 март 1933 г. в Стара Загора. Завършва Висше техническо училище "Ангел Кънчев" - Русе, специалност "машинно инженерство". Живее в Пловдив от 1960 г. Преподавател е във вечерния механотехникум "К. Циолковски". Има научни публикации в областта на дискриптивната геометрия и общото машиностроене. Носител на орден "Кирил и Методий" - 2 степен.
Автор на книгите: "Границите на уравнението" (повести и новели, 1974); "Сладка болка" (новели, 1976); "Проклетият дар божи" (повест, 1980); "Криминални разкази" (1981); "Магията" (разкази, 1985); "Убийство в 10 без 13″ (некриминален роман, 1986); "Нови криминални разкази" (1990); "Публицистични миниатюри" (1996); "Дело № 1987″ (роман, 1997); "Големият смях" (есета, 2001); "Нещата, за които знаем" (повест за вчера и за днес, 2003). Член на СБП. Баща на художника Николай Маринов. Умира на 25 април 2005 г.
