Дневникът на братя Гонкур е своего рода интелектуална история на века и Франция (Писан е от 1851 до 1896 година).
Почти цяло десетилетие никой от най-близките на братята не подозира за неговото съществуване. През 1887 г. Е. дьо Гонкур издава първи том от "Дневника" и приживе успява да подготви и отпечата общо 9 тома. Излизането на почти всеки том е съпроводено с множество неприятности в печата се появяват възражения.
Атмосферата на неприязън и враждебност преследва творбата даже и след смъртта на авторите. Е. дьо Гонкур завещава на Националната библиотека в Париж ръкописа на непубликуваните части, а те е трябвало да бъдат отпечатани 20 години след смъртта му, т.е. през 1916 г. Този пункт на завещанието обаче не е изпълнен търсят се и се използват мотиви от най-различно естество, за да се отложи публикуването на ръкописа.
След много отлагания и неприятности даже след един процес срещу Академията Гонкур, най-после през 1956 г. завършва издаването на целия "Дневник", макар и в Княжество Монако. В този окончателен вид, снабдена с обширна уводна студия и подробни бележки, творбата обема 22 тома.
Това издание представлява подборки от "Дневника" на Е. и Ж. дьо Гонкур, целящо да запознае българския читател с независимостта на мислите и свободата на оценките на двамата братя, общували с такива интелектуалци като Юго, Флобер, Зола, Доде, Жорж Санд, Теофил Готие, Тургенев, Херцен, Иполит Тен, Сент-Бьов и др.
