Пътешествията на Гъливер

Още с появата си през 1726 г. "Пътешествията на Гъливер" носи широка популярност на своя автор. Интригуващите истории в книгата - която търпи второ, допълнено издание през 1735 г. - са послужили за вдъхновение на множество телевизионни, филмови и музикални творци през годините, а този жаден за приключения пътешественик неизменно с широко отворени очи е любим герой на млади и стари по целия свят в продължение на векове.

Не е малка заслугата и на неповторимия и крайно увлекателен сатиричен стил на автора. Суифт е предтеча на похвата фантастичен реализъм, за да осмее желанието на редица негови съвременници да пишат фантастични истории като реалистични или документални.

***

Авторът на тези пътеписи - г-н Лемюъл Гъливер, е мой стар и близък приятел; а също и роднина от майчина страна. Изморен от множеството, което се стичаше в дома му в Редриф, преди около три години г-н Гъливер купи едно малко място с удобна къща близо до Нюарк в Нотингъмшиър, родният му край, където сега живее усамотено, дълбоко уважаван от съседите си.

Макар че г-н Гъливер е роден в Нотингъмшиър, където живееше баща му, чувал съм го да казва, че родът му е от Оксфордшир; мога да потвърдя това, тъй като съм виждал в гробищата при черквата в Банбъри няколко гробници и паметници на фамилията им.

Преди да напусне Редриф, той ми остави на съхранение слените книжа, като ми позволи да ги използвам, както намеря за добре. Прочетох този ръкопис внимателно три пъти: стилът е твърде обикновен и прост и по мое мнение единствената слабост на автора е, че подобно на всички пътешественици се увлича в подробности. В цялата книга се чувства атмосфера на истинност и действително авторът се отличава с такава честност, защото между съседите му в Редриф е станало нещо като поговорка, когато някой твърди нещо, да казват че то е тъй вярно, като да го е казал г-н Гъливер.

По съвета на няколко достойни личности, на които с разрешение на автора дадох да прочетат ръкописа, сега си позволявам да представя тази книга на публиката, като се надявам, че тя ще представлява, поне за известно време, по-добро развлечение за нашите млади благородници, отколкото баналните политически и партийни драсканици.

Ричард Симпсън,
братовчед на капитан Гъливер