Любовникът на лейди Чатърли

Любовникът на лейди Чатърли е роман на Д. Х. Лорънс, първоначално публикувана през 1928. Първото издание е отпечатано частно във Флоренция, Италия със сътрудничеството на Пино Ориоли; той не е можело да бъде публикуван открито в Обединеното Кралство до 1960. (Частно издание е публикувано от Inky Stephensen's Mandrake Press през 1929.) Книгата много скоро става известна, заради историята на физическа връзка между мъж от работническата класа и жена от аристокрацията, експлицитните описания на секса и използването на тогавашни-непристойни за печат думи.

Вярва се, че историята произлиза от нещастния частен живот на Лорънс и че той получава вдъхновение за художественото оформление на книгата от Ийстууд, Нотингамшир, където той израства. Според някои критици, забежките на Лейди Отолайн Морел с "Тигъра", млад каменоделец, който идва, за да издълбае/извае плинтове за нейните градински статуи, също повлиява на историята. По това време Лоурънс възнамерява да именува романа Нежност и прави значителни изменения в текста и сюжета в процеса на неговото довършване. Той е публикуван в три различни версии

Историята се отнася за млада омъжена жена, Констанс (Лейди Чатърли), чийто мъж от висшата класа, Клифърд Чатърли, е парализиран и се оказва импотентен. Нейната сексуална фрустрация я води в афера с пазачът на дивеч, Оливър Мелърс. Романът се отнася до осъзнаването на Констанс, че тя не може да живее само духовно; тя трябва да бъде жива и физически.