Човекът вълк

"Човекът вълк" е любим на мнозина сборник от "едно време", на мен ми го подари скъп приятел преди твърде много години, но го бях забутал и забравил някъде. Но сега при карантинните дирения излезе наяве и съм щастлив, че намерих времето за него. Защото ми напомни на други любими сборници от велики автори - "В наказателната колония" на Кафка, "Шейсет разказа" от Дино Будзати или "Избрани произведения" на Даниил Хармс, които също залагат на абсурда и сюрреализма, на измяна на реалността до ръба на безумието, за да излезе наяве някоя истина за света около ни. А колко малки игрички с езика е вградил Виан, колко фрази, които изричаме с лекота, осланяйки се на метафоричната им природа, и колко смайващо е, като тя бива отхвърлена и са сведени до прякото си значение, например: "Тя изпи на един дъх чашата си, оставяйки съдържанието ѝ на масата."