Тя

Предговор Преди няколко години, аз, издателят на тази удивителна и необикновена история, каквато рядко преживяват простосмъртните, когато бях с един приятел в Кеймбриджкия университет, видях двама души, които се разхождаха, държейки се под ръка; останах поразен от тяхната външност. Единият от тия джентълмени беше необикновено хубав млад човек, с висок ръст, широкоплещест, с вродена грациозност на движенията и осанката, със спокоен и самоуверен вид. Той имаше прекрасно лице, а когато свали шапката си, за да поздрави една дама, видях, че косата му се спуща на златисти къдрици. — Забеляза ли онзи човек? — попитах приятеля си. — Той прилича на жива статуя на Аполон... — Да — отговори моят приятел. — Той е красив и твърде мил човек! Нарекли са го "Гръцки бог". Погледни другия! Той е неговият опекун и ангел-пазител. Наричат го "Чейрън", навярно поради отвратителната му външност или защото е извел от дълбоките и мътни води на изпитанията детето, намиращо се под негово попечителство. Може би! Аз разгледах по-стария джентълмен и го намерих не по-малко интересен: изглеждаше на около 40 години и бе толкова грозен, колкото бе хубав вървящия до него юноша. Нисък, куц, с хлътнали гърди и с несъразмерно дълги ръце; косата му бе тъмна, а очите — малки. Челото бе обрасло с косми, а бакенбардите започваха едва ли не от самите очи и под тях почти не се виждаше лицето му. Въобще той напомняше горила, макар в погледа му да се съзираше нещо приятно, почти симпатично. Помня, казах, много бих желал да се запозная с него. — Отлично! — отговори приятелят ми. — Няма нищо по-лесно! Ще те запозная с Винси! Така и направи: след няколко минути ние вече весело бъбрехме за разни неща. В това време покрай нас мина една ниска госпожа, придружена от хубава девойка. Мистър Винси очевидно познаваше дамите и веднага се присъедини към тях. Стана ми смешно, когато забелязах как се бе изменило, при вида на дамите, лицето на по-стария джентълмен, името на когото, както узнах, беше Холи. Той внезапно млъкна, хвърли укорен поглед върху спътника си, обърна се и тръгна сам по улицата. После узнах, че мистър Холи се боял от жените, както други се боят от бесните кучета. С това се обясняваше и бързото му отстъпление. Не мога да кажа, че младият Винси бе показал, в случая, отвращението си към дамското общество. По природа той беше твърде добродушен, но се отличаваше със самонадеяност и самолюбие, както обикновено се случва с красавците, което ги прави неприятни в тесните приятелски кръгове. Вечерта аз напуснах Кеймбридж и едва ли щях да чуя нещо за "Чейрън" и "Гръцкия бог", мислех дори, че никога няма да ги видя. Но преди месец получих писмо и две пратки, едната от тях с ръкопис. Когато отворих писмото, което носеше подписа "Хораций Холи", прочетох следното: