Аборт

В случай на нужда - Майкъл Крайтън Малко са писателите, за които мога да се кълна, че всеки път са на ниво и не разочароват. И скромната им тайфа се предводителства от Майкъл Крайтън. Ето това е хубава книга - културна, оптимистична, приятна за четене, ще те образова малко и ще ти разкаже за някакъв актуален проблем. Издадена е под псевдоним година преди "Щамът Андромеда" и то още докато учи в Харвард. Псевдонимът е Джефри Хъдзън по името на някакво известно джудже от английския кралски двор от 17ти век. Иронията е, че по това време Крайтън израства изведнъж много на височина и е дълъг към два метра и нещо. Тогава още не се решава да пише под истинското си име, защото се опасява, че това може да навреди на следването му. Дилемата на героите и този път е интересна и за 1968ма е може би дори злободневна, защото тогава в САЩ абортите са незаконни и се считат за престъпление. Аргументите на хората в белите престилки (дори и сега) често се блъскат в стената от предразсъдъци, неграмотност и средновековни религиозни изстъпления. На български е излязла със заглавие "Аборт" и има кървав скалпел на корицата. Според мен това се разминава достатъчно много с идеята на книгата, за да не я сложа тук. Не че не става дума за аборти, кръв и скалпели. Напротив, точно за това е, но никога не съм одобрявал разхищаването на червена боя за кървави корици. Страхът може да се окорени по-ефикасно чрез думите в книгата, а не чрез боята по корицата, лично мнение. А в книгата дори няма място за страх, а само за разкриване на загадка от характерния Крайтъновски тип. Медицински трилър с криминална нишка и екшън за десерт, който е много, много увлекателен. Щом го четох до 2:30 през нощта, а на другия ден бях на работа...:) С този роман печели наградата "Едгар", кръстена на Едгар Алън По. Установих, че от бързане бъркам думите "интересни" и "интернисти".