Семейство Оперман

Романът "Семейство Оперман", написан по горещите следи на събитията само за няколко месеца след идването на фашистите на власт, се превръща в едно от най=четените, най-въздействените художествени свидетелства за фашисткото варварство. Не само расистките изстъпления, но и варваризирането на целия обществен живот, разрушаването на представите за добро и зло, за право и морал принуждават героите на романа, членовете на семейството Оперман, да преодолеят своята аполитичност и да търсят пътища за активна съпротива срещу фашизма. Големият литературен успех на Лион Фойхтвангер идва с романа "Грозната херцогиня Маргарете Маулташ" (1923), а после и с "Евреинът Зюс" (1925). В трилогията си "Чакалнята", включваща романите "Успех" (1930), "Семейство Оперман"(1933) и "Изгнание" (1940), Фойхтвангер анализира причините за настъпващия в Германия националсоциализъм. След като в 1933 г. на власт в страната идва Хитлер, писателят сам поема пътя на изгнанието. Книгите му са забранени и биват публично изгаряни на клада. Тогава Фойхтвангер създава романа "Лъженерон" (1936). През 1941 г. писателят емигрира в САЩ, установява се в Калифорния и живее там до смъртта си. В емиграция публикува романите "Братя Лаутензак"(1944) и "Симон" (1944), завършва и монументалната си трилогия "Еврейската война" (1932-1945). Голяма популярност му създават романите "Лисици в лозето" (1947-1948), "Гоя"(1951), "Мъдростта на чудака" (1952) и "Испанска балада" (1955). Лион Фойхтвангер е известен преди всичко като романист, но той е също майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалога и описанията на душевни състояния, той разкрива тайните механизми, които движат обществените и политическите отношения, убеден, че последната дума в хода на човешката история има разумът. В чест на писателя след смъртта му е учредена през 1958 г. литературната награда за историческа проза "Лион Фойхтвангер".