Скитникът евреин. Книга 1-2

Единствена почивка за скитника евреин в безграничната му скръб бяха дните, в които Божията ръка го тласкаше в мрачно уединение. Като пресичаше тази привечер усойната поляна, като се изкачваше по стръмния сипей към Голгота, пътникът бе избавен от едно: не чуваше вече жалния звук на погребалните звънци, които доскоро звучаха в ушите му, когато минаваше през населени места... Всеки ден този скитник, захвърлен в бездната на своите мисли, вървеше насочван от невидимата Божия ръка с наведена глава. Погледът му не търсеше слънцето, нито облаците. Така премина и тази гора, заизкачва се по каменистата планина, без да види Голгота, без дори да погледне разпятието. Той мислеше за последните потомци на своя род. Със сърцето си усещаше големите опасности, които все още ги заплашваха...