Вярност

Пролог Кулата Барбизън бе построена през шейсетте години, когато парите се изливаха към Лондон. Дотогава тази част на Бейзуотър бе осеяна с бомбардирани сгради и от нея лъхаше на довоенна запуснатост. Наоколо имаше много луксозни сгради, но осемнадесететажната кула Барбизън бе най-престижната. А най-луксозният апартамент беше петоъгълната постройка, с която завършваше сградата. Стените й бяха от тъмно стъкло, а на покрива имаше басейн и сауна и градина с мушкато и невени в големи глинени саксии, които създаваха впечатлението, че се намираш в Италия. В четири и половина сутринта в един студен майски ден Ана Уебстър стоеше пред прозорците на петоъгълната постройка, през които се откриваше гледка към целия Лондон. В ясен ден панорамата бе прекрасна, от Хампстед на север до хълмовете на Съри на юг. Сега се виждаха само милиони светлини, разпръснати като диамантен прах върху черно кадифе. Тази гледка никога не й омръзваше. Но въпреки че гледаше към светлините на Лондон, сега тя всъщност не ги виждаше. Почти не спа. Беше дремнала между два и три, а след това си взе горещ душ, последван от студен, който я прониза като ледени иглички. После понечи да се облече. Но това се оказа проблем. Как да се облече за предстоящата битка? Опита се да си представи как ще бъдат облечени синовете й. Нико, доведеният й син, предпочиташе джинси, но щеше ли да ги облече на заседание на управителния съвет? Особено на това заседание. Все пак реши, че той вероятно ще е с джинси, при това с последния модел на Калвин Клайн. Питър щеше да облече двуреден син блейзър. Много обичаше блейзърите. И сиви панталони, скроени така, че по-късият му ляв крак да не бие прекалено на очи. Джон, третият й син, щеше да облече традиционния тъмносив костюм или тъмносин на райе. И адвокатите ще са облечени така. Дрехите щяха да издадат характерите им. Розовата риза на Питър, червената копринена вратовръзка и кърпичка ще намекнат, че е свързан със света на медиите и шоубизнеса. Ами Нико? Ботуши? Елегантно златно синджирче около врата? Лек намек за плейбойския му начин на живот? И официалността на Джон: студена и сериозна. Но тя знаеше, че под нея се крие топлота. Понякога, когато си мислеше за Джон, изпитваше съжаление, почти толкова дълбоко, колкото съжалението, което изпитваше след това, което се случи на Питър. Мъжете сигурно щяха да се облекат подчертано елегантно. А тя ще се облече по-небрежно. Това ще ги изненада и ще ги накара да загубят равновесие. Внимателно подбра тоалета си: маслиненозелени панталони, жълтеникавокафява копринена блуза и модно жълто шалче, завързано около шията й. На лявата си китка носеше мъжки часовник с яркочервена кожена каишка, а на дясната китка - тежка златна гривна. Тя отдели половин час на грима и прическата си и когато завърши, се почувства готова за всичко. Огледа се в голямото огледало в спалнята си. В него се виждаше жена с тъмна коса, вече леко сребрееща по слепоочията, с елегантна фигура и все още красиво оформени гърди, които прозираха под коприната. Бен беше казал, че това са най-красивите гърди, които някога е виждал. Тя още продължаваше да тъгува за Бен. - Не изглеждаш толкова зле - обърна се тя на висок глас към изображението си в огледалото. - Никак даже за една баба. Тя отиде в кухнята и си приготви за закуска черен хляб със сладко от смокини, сок от грейпфрут и голяма чаша кафе...