Полет номер сто двадесет и четири на Америкън Еърлайнс от Ню Орлиънс до Вашингтон беше направо инфарктен. Или поне така се струваше на Кийли Престън, която стискаше здраво студените си влажни ръце в скута. Погледът й тревожно потрепваше при всяка от ослепителните, синьо-бели светкавици, проблясващи в илюминатора на самолета. Кийли винаги предпочиташе да лети в първа класа заради удобствата, които предлагаше на пътниците. - Госпожице Престън... - тя подскочи и извърна глава. Стюардесата загрижено се бе навела към нея през незаетото място до пътеката. - Желаете ли нещо за пиене? Кийли отметна няколко светлокестеняви кичура от челото си и се опита да се усмихне, въпреки напрегнато стиснатите устни. Не беше сигурна дали й се удаде. - Не, благодаря. - Ще ви помогне да се успокоите. Забелязах, че бурята ви изнервя. Мога да ви уверя, че със самолета всичко е наред. Кийли погледна побелелите от стискане ръце с насмешка. - Съжалявам, че е проличало - тя отново вдигна глава към стюардесата и се усмихна по-убедително. - Нищо ми няма, уверявам ви. Младата жена й отвърна със заучена усмивка и додаде за всеки случай: - Звъннете, ако имате нужда от нещо. До няколко минути ще напуснем обсега на бурята, а след час кацаме във Вашингтон. - Благодаря ви - рече Кийли и се отпусна назад в удобната седалка, като затвори очи и се опита да не обръща внимание на бурята, която вилнееше отвън. Мъжът от другата страна на пътеката се възхити на куража й, макар да бе усетил колко се страхува. Всъщност бе следил с удоволствие тази жена, откакто се качи в самолета, само няколко минути след него. Тя без съмнение беше от жените, които често привличаха вниманието. Меката й коса небрежно падаше до раменете. Той не харесваше модерните прически, копирани от разни пънк или рок звезди, или така наричания спортен тип. Дамата отвъд пътеката имаше прелестна коса, която всеки път, щом отметнеше глава, докосваше раменете й. Предполагаше, че ухае на цветя, така добре сресана и чиста до блясък му се стори. Още докато минаваше покрай него, за да заеме мястото си един ред по-напред, от другата страна на пътеката, бе отбелязал колко стегната и слаба е фигурата й. Беше облечена в зелен плетен костюм. Пуловерът стигаше до тънката талия. Полата плътно обгръщаше издължените бедра и постепенно се разширяваше от коленете надолу...