Бащиния

Даскалов, Стоян Цеков (с. Лиляче, Монт. обл., 22.08.1909 - София, 18.05.1985). Завършва педагогическо училище в Лом (1928), Учителски институт в Шумен (1932) и славянска филология в Соф. унив. (1942). Учителствува с прекъсвания (1928-1938) в родния си край. През последната фаза на Втората све­товна война редактира (съвместно с Димитър Чавдаров-Челкаш) фронтовия в. "Часовой". Редактор и главен редактор (1948-1956) на сп. "Дружинка", редактор (1957-1958) в сп. "Български воин", сценарист в Българска кинема­тография. Активно публикува в периодичния печат от 30-те години на ХХ в. Сътрудничи на в. "РЛФ", "Бран", "Брод", "Кормило", на сп. "Угари", "Жупел", "Из­куство и критика", "Златорог" и др. Ранните му разкази със сюжети из селския живот привличат вниманието на критиката. Сборникът "Магдина чука" е отличен с наградата на БАН (1941). След 1944 тематизира текущите обществени и политически промени - войната, бригадирското движение, национализацията, ко­лективизацията в българското село и отзвука, който те провокират в живота и психологията на българския селянин. Белязана от идеологическата конюнктура, прозата му представлява редуване на натурализъм с документалност и фолклорна образност. Огромното по обем творчество на Ст. Ц. Даскалов изцяло се вписва в нормите на социалистическия реализъм. Предпочитан сюжет на книгите му е опозицията между стария буржоазен строй и новото социалистическо време. Характерно за неговия стил е илюстративно-догматичната пое­тика, в рамките на която психологическата съдържателност на характерите и конфликтите е накърнена от стихийно-разточителни битоописания. Ст. Ц. Даскалов е автор на проза за деца и юноши, на сценарии за филмите: "Неспокоен път" (1955), "Тайната вечеря на Седмаците" (1957), "Стубленските липи" (1960), "Село край завод" (1969), "Дъщерите на началника" (1973), "Опак човек" (1973). Негови произведе­ния са преведени на 30 езика. Носител на Димитровска награда (1950; 1969). Народен деятел на културата (1967). Псевд. Ст. Бун­тарски.