Ивайло

Стоян Павлов Загорчинов, български писател, е роден на 3.12. 1889 г. в град Пловдив в патриотичното семейство на румелийски офицер от Копривщица. Завършва гимназия в София (1908) и история и френска филология в СУ (1915). Участва в Балканските войни и Първата световна война. После е банков чиновник във Варна (1918-1919), учител по история и френски в Морското машинно училище във Варна (1919-1927) и по френски език във Военното училище в София (1925-1949). Сътрудничи на много списания. След 09. 09. 1944 г. е редактор във в. "Литературен фронт", в списание "Септември" и активно участва в дейността на СБП. Исторически художествени произведения: "Легенда за Света София" (1926, повест), "Ден последен, ден Господен" (1931-1934, роман), "Празник в Бояна" (1950, роман) и "Ивайло" (1962, роман). Автор и на седем пиеси, сред които "Първата сълза на Дон Жуан" (1938), "Ръка Илиева" (1943), "Байрактарят" (1950) и др. Сборник с критически статии, есета и очерци "Бразди" (1956), "Един живот в сянка"(1966, мемоари). Умира на 31.01. 1969 г. в София.