Човекът-машина

Човекът-машина и машината-човек През Просвещението, опиянени от възможностите на техниката и въплътения в тях разум, философите сравняват човека с машината. Френският философ Ламетри описва Човека машина като съвършен механизъм - с организиран, точен мозък, предизвиквак съгласувани и ефективни действия. Такъв човек е човек без емоции, рационално същество, което действува безупречно и подредено. Освен това модерното време е ускорено.То е отказ от космическия и божествен цикъл на нещата. На такова време повече кореспондира динамиката на машинните действия, отколкото по-бавните естествени процеси. Но дали наистина човекът е машина? В състояние ли е например машината да променя сама действията си, да се "препрограмира" съобразно нови обстоятелства? Влага ли машината смисъл в тях? И обратно - можем ли напълно да отстраним емоциите, страстите, чувствата си в делата по подобие на машините? И какво означава, че машината няма душа? Сред техническите средства, които човекът ползува, в ХХ в. се появиха роботите. В индустрията се прилагат роботи, наподобяващи външно на машините - това са автоматите. Разликата между старата механична индустрия и автоматиката е, че в автоматичното производство машините осъществяват пълния му цикъл, т.е. произвеждат изцяло продуктите - от начало до край. Ролята на човека е сякаш само да пусне в движение машините и да ги контролира отвън. Но истинският робот е по-скоро индивидуалната машина, автомат с индивидуални функции и наподобяващо на човека лице. Така той в известен смисъл е алтернатива на обичайната техника. Роботът по качества се приближава до своите създатели хората и сякаш ги имитира. В многобройните фантастични книги той е дори истински "приятел " на човека или обратно -негов враг.