На кръстопът

И Вие и аз желаем искрено и безкористно да подирим нови пътища за добруването на хората... Все някъде ще се намерим по тия пътища... Бъдете уверена... Ако Вие кривнете само мъничко надясно, а аз наляво... Не е мъчно нещо. Мъчно е само за продадените съвести и платените чужди функционери, които и да видят, че нещо е бяло пак ще крещят неистово: черно е! Знаете ли, че напоследък нашите комунисти били недоволни и от Сталин? Защото станал буржоа?

Действието в "На кръстопът" се развива между двете световни войни. Главните герои д-р Ангел Чернев и Олга Денева търсят път за своето лично щастие, но са в постоянен диспут и за бъдещето на своята страна, изправена пред прага на нов световен катаклизъм.

В третото издание на романа днешните читатели с огромна изненада ще открият проблеми, които вълнуват и самите тях и за които все още нямат решение.

Съдържание:

Голямото време на Фани Попова-Мутафова (предговор от Луко Захариев) - стр. 9
На кръстопът - стр. 11
Емблемата на българина е Апостолът, а не Бай Ганьо - стр. 133
Какво жената е спечелила и какво е загубила чрез своята еманципация? - стр. 147
Според Кирил Христов най-високият връх достигнат от българската жена се казва Фани Попова-Мутафова (послеслов от Добри Мутафов) - стр. 153
Преоткриването на една пророчица (послеслов от Катя Кузмова-Зографова) - стр. 160

Фани Попова-Мутафова е родена на 16.10.1902 г. в Севлиево. До дванадесетата си година живее в Торино. След завръщането си в България завършва гимназия в София (1922), а след това учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В литературата дебютира с разказ през 1924 г. във "Вестник на жената". В следващите двадесет години (до 1944) издава над 35 книги и се превръща в една от най-популярните жени писателки. Членува в литературния кръг "Стрелец" (1925-1927), членка е на Клуба на българските писателки. Сътрудничи с художествени произведения и публицистични текстове на "Българска мисъл", "Златорог", "Златоструй", "Литературни новини", "Стрелец" и др. Авторка е на книгите с разкази "Жени" (1927), "Жената на приятеля ми" (1929), "Една жена" (1936), "На кръстопът" (1937), на повестта "Недялка Стаматова" (1933), както и на есетата за мястото на съвременната жена "Новата българка" (1942). Авторка е на историческата романова тетралогия "Асеневци" ("Солунският чудотворец" (1929/30), "Дъщерята на Калояна" (1936), "Цар Иван Асен II" (1937), "Последният Асеновец" / "Боянският майстор" (1939), на романи за живота на Ангел Кънчев и Д-р Петър Берон. След 1944 г. е арестувана и осъдена от т.нар. народен съд на 7 години затвор за "прогерманска дейност" и "великобългарски шовинизъм". Забранено ѝ е да публикува до 1962 г., когато е принудена да "поправи" "Дъщерята на Калояна", за да бъде издаден. Под принуда внася поправки в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". Умира в София на 09.07.1977 г.