Самотата на мениджъра; Пианистът

Сравняват героя ми Карвальо - самотен, без корени, меланхоличен - с Марлоу на Чандлър... "Самотата на мениджъра" е моето внезапно освобождение от франкизма, един вид експлозия: сексуална свобода, корупция, суровост на езика. М. В. Монталбан Противовес на този черен роман, образец на бяла литература, "Пианистът" е роман за "сърдитите млади хора" в Испания, за интелигенцията, извлякла поука от Гражданската война. "Започнах да пиша, защото исках да бъда висок, богат и красив", твърди с присъщото си чувство за хумор испанският писател Мануел Васкес Монталбан (роден е 1939 г.). Читателите му обаче отдавна са убедени в неговия многостранен, неизчерпаем талант - Монталбан е поет; романист, литературен критик, есеист, блестящ журналист и създател на прочутата поредица романи за Пепе Карвальо, меланхоличния детектив интелектуалец, познат и на българската публика от книгата "Южни морета". В "Самотата на мениджъра" (1977) Пепе Карвальо разплита поредния криминален случай - крупна финансова машинация в една многонационална компания. Докато сгъстеният психологически драматизъм на "Пианистът" (1985) - дълбинен роман за съдбата на изкуството и твореца - го превърна в рекорден бестселър на новата испанска литература, съперничещ по популярност на прочутата детективска поредица.