Житие на един българин

Какво ли не се случва с човека приживе? А с някого, както е станало с Димитър Хаджигенчев Пенчев-Бечу и подир смъртта му. Отредено му е било да участвува в едно въстание (Старозагорското, септември 1875 г.), в две войни: Сръбско-турската (1876 г.) и Руско-турската (1877-1878 г.). Заловен от турците след погрома на въстанието в родния си край, Хаджигенчев привидно приел условието на поробителите - да стане техен шпионин (афие) в Цариград. Така се отървал от бесилото. След като турците усетили, че той всъщност шпионира за руското разузнаване и му пратили екзекутор, младият българин излязъл по-ловък, убил го и се скрил в руското посолство. Там му издали фалшив паспорт, променили външността му, за да не го разпознаят османлиите отмъстители, и с дипломатическия кораб "Сокол" старозагорецът отплавал за Одеса. Когато се започнала войната между Турция и Сърбия, Д. Хаджигенчев се записал волентир в четата на Панайот Хитов; много премеждия му минали през главата в сражения из Сръбско, но пак оживял. Отворила се Освободителната война и някогашният съзаклятник станал доброволец в опълчението, минал с 4-а дружина целия боен път на събратята си, участвувал в няколко сражения, а на Шипка бил ранен. За проявена храброст заслужил Георгиевския кръст за храброст. Дочакал Освобождението, а след като Българското опълчение било разформирано в Пловдив, свалил мундира и се завърнал в своята родна Стара Загора. И седнал да пише мемоарите си. Тогава е бил едва 28-годишен. Последна точка на своето "Житие" турил през декември 1878 г. Доживял дълбока старост. И починал тихо, без мъки, в постелята си у дома на 10 март 1932 г.