Книга за българите

«Книга за българите» е първият в нашата историография опит за цялостна философия на българската история, останал, за съжаление, незавършен. Византинист от европейска класа, Петър Мутафчиев разглежда началото и развитието на средновековна България в тясна връзка с историята нa Византия. Анализира взаимодействието между тези две, първостепенни за Ранното средновековие държави. Забележителни - възприети по-нататък в нашата историческа литература - са наблюденията му върху съотношението между прабългари и славяни при изграждане на държавността ни. Особен интерес представлява схващането на П. Мутафчиев за ролята на Балкана и изобщо на планините в българското минало - за опазването на нашия народ при така честите исторически катаклизми, застрашавали съществуването ни. В раздела «Нашата политическа и културна съдба» авторът споделя своите изводи за условията и факторите, предопределили нелекото ни историческо развитие. Обективно, но не и безстрастно П. Мутафчиев ни е въвел в своя ред на мисли, в оценките си за историята на средновековна България, плод от трайна и дълбока изследователска дейност. През двайсетте години Петър Мутафчиев замисля «Книга за българите - минало и настояще» като опит за философия на българската история. Според плана на автора тя е трябвало да обема 32 глави, започвайки от създаването на държавата ни до Първата световна война. За времето 1928-1936 г. П. Мутафчиев написва шест от тях. Прекратява работата си над книгата с намерение да извърши необходимите частни изследвания, чийто синтез би била тя. До края на живота си (1943 г.) не се връща към нея, макар че продължава да я смята за цел на своя професионален път. Непосредствено преди смъртта си той изявява воля да бъдат отпечатани написаните глави. Предвидена като том IV от десеттомно издание на съчиненията му в издателство «Хемус», «Книга за българите» е снета от машината през 1947 г. въз основа на анонимен протест във в. «Работническо дело». Наскоро след това е национализирано и издателството, с което се слага край на обнародването на произведенията на П. Мутафчиев. До 1973 г., когато в поредицата «Българско историческо наследство» излиза двутомник от негови избрани студии, съставен от Д. Ангелов. Първото издание на «Книга за българите» е осъществено през 1987 г. под отговорната редакция на В. Гюзелев, комуто принадлежи и обширният критичен предговор към нея, както и критичните бележки по текста. Тук му изразявам благодарността си. Настоящото - второ издание, излиза във вида, в който го е оставил авторът и както не успя да се появи през 1947 г. Вера П. Мутафчиева