Генко Генков

Прикачен файл: • Генко Генков от Колекция Димитър Инджов В своето културно пространство Музеят на Нов български университет представя произведения на Генко Генков от Колекция Димитър Инджов. Творбите са подбрани от различни периоди на художника и го показват в целия жанров и пластически спектър. Генко Генков (1923-2006) е един от забележителните български художници, който остава в историята на изкуството с ярката си индивидуалност, невероятен талант и неповторим усет за цветове, форми и композиция. Творчеството му обхваща втората половина на XX век. Бунтар, който не се влияе от моди и насоки в изкуството, а по-скоро сам създава такива. Генко Генков завършва Художествената академия през 1948 година в сложен и противоречив момент за съвременното българско общество и изкуство. Започват годините на тоталитарното изкуство. Това е период на политически диктат, отхвърлящ от художествения живот доказани творци. До края на 50-те години на XX век доминира схващането, че художникът трябва обективно да отразява света, всичко друго се счита за формализъм. Наложен е моделът на т. нар. социалистически реализъм. След Априлския пленум през 1956 година започва период на размразяване на творческата атмосфера в България. Новата програма на БКП обхваща много сфери на живота, включително и изкуството. Едва тогава, през 60-те години, настъпва време на съзнателно търсени промени като се стимулира развитието на "личен стил". Тогава Генко Генков навлиза в художествения живот заедно с новото по-свободно поколение художници. На Първата младежка изложба през 1961 г. и Общата художествена изложба през 1962-1963 г. се появяват художници, които се осмеляват да покажат нови и оригинални колоритни и композиционни решения, правят се опити за постигане на лаконичност на художествения изказ. Споровете около спецификата на творчеството предизвикват бурни реакции и обсъждания сред обществото. Това са художниците Димитър Киров, Йоан Левиев, Иван Кирков, Светлин Русев, Георги Божилов, а произведенията на Иван Ненов, Златю Бояджиев, Рафаел Михайлов, Борис Коцев, Пенчо Балкански, Зоя Паприкова, Борис Иванов, Вера Недкова, Найден Петков, Веса Василева, Вера Лукова, Кирил Петров, Васил Иванов, Дария Василянска, Атанас Пацев, Лика Янко, Христо Стефанов, Георги Баев, Янаки Манасиев, Петър Дочев и др. биват отричани от догматичната критика, а изкуството им е заклеймено като "упадъчно" и "формалистично". Но през този период се появяват и нови критически опити, които поддържат новите насоки и веяния в изкуството. Между многото художници името на Генко Генков прави впечатление особено в пейзажната живопис. Той е художник, открояващ се със специфичния си колорит, композиция и психологическо внушение. Картините му са шокиращи за мнозина - ярки, странни като композиция и техническо изпълнение. Част от критиката ги определя като "субективно насилие над природата", но друга вижда в тях еталон за модерно изкуство. Всички са впечатлени от силния му колоритен дар и сложните цветови хармонии, в които смело се впуска и успява да овладее.