Пет богословски слова

Като църковен писател и богослов св. Григорий, макар и да не е оставил много съчинения (45 слова, 508 стихотворения и 243 писма), напълно заслужено си е спечелил голяма слава. Съчиненията му се ползват още от древно християнско време с най-голямо уважение, с изключителна известност и авторитет в Църквата Христова. Съчиненията на никой друг църковен отец не са били така много предмет на разглеждане и изяснение, както съчиненията на св. Григорий Богослов. На първо място трябва да се отбележат схолите на св. Максим Изповедник върху трудни места в съчиненията на св. Григорий. Блаж. Иероним е смятал за чест да го следва като свой учител при тълкуването на Свещ. Писание. За св. Иоан Дамаскин съчиненията на св. Григорий са били един от главните извори и авторитети при излагането на основните истини на православната вяра; Михаил Пеел го смятал за християнски Демостен. А славянският първоучител и просветител св. Кирил - Константин, пленен от литературно-богословското творчество на св.Григорий, го призовава за свой учител и просветител, като отправя към него дълбоко съдържателна молитва-похвала. Слова. Славата на св. Григорий като църковен писател и богослов се дължи главно на неговите слова (Migne, РG, t. 35-36). 1. От тях особено важно значение имат "Пет слова за богословието" (Orationes theologicae, t. 36, col. 11-172), наречени така от самия св. Григорий. Заради тях му е дадено наименованието Богослов. Произнесени са в Константинопол в защита на православното учение за Божественото достойнство на Сина и Дух Свети против лъжеучението на евномианите и македонианите. В първото - уводно слово се говори за това, че не всеки, не във всяко време и не пред всички може да разсъждава за Св. Троица. Във второто се излага богооткровеното учение за Бога и Неговите свойства и за непостижимостта на Неговата същност. В третото се говори за единосъщието на трите Лица на Св. Троица и особено за Божествената природа на Сина Божи. В четвъртото слово се излагат православните тълкувания на онези места от Свещ. Писание, на които се позовавали арианите в своето учение за Логоса. В петото слово се разглеждат възраженията против Божествената природа на Св. Дух.