Марк Мак Джил беше загасил светлините в апартамента си и вече се готвеше да си ляга, когато иззвъня телефонът и като чу треперещия глас на другия край на жицата, изръмжа. — Какво има пак? — Видях го, Марк... точно срещу Дома. Той ме погледна... беше не по-малко от ярд до мене. — За кого говориш? — попита Марк остро. — Ли — Ли Жозеф — но не съм пиян! Един от хората го е видял преди мен — той не е бил пиян! А друг един, който дойде след мен, го е видял да свива на ъгъла и взима такси. Говорил на себе си, също както Ли правеше. Марк, това е ужасно! Не знам какво да правя! — Кой е човекът, който го е видял? Кажи му да дойде на телефона! — заповяда Марк. Той почака десет минути, преди да се обади един дрезгав глас. — Вярно е, мистър Мак Джил, аз видях стария негодяй. Той стоеше под един фенер точно преди мистър Тайзър да влезе. — Познаваш ли Ли Жозеф? — Не, сър, никога не съм го виждал. Чувал съм само за него. Но според описанията, той беше. — Кажи на Тайзър да се обади — каза Марк, но когато помощникът му заговори, той беше така неразбираем, че Марк окачи слушалката...