Прошката на ириса

Любовта приижда в прохладния здрач.
…
чаша чай
времето в такт
с лунната соната
…
в протегнатата ръка
на просяк пуснах монета –
лептата на вдовицата
…
две перца върху
сухо листо
краят на пътя

"Тревожно или мило,
все ме прегръщат
годините...
Поръси ги, любов,
със светена вода,
славей да може
душата да трогва
и отрупай със цвят
крехките клони.
Бъди ми, любов,
Слънцето златно
в моя есенен свят
и сладкия залък
до последна трапеза."