Владимир Башев е български поет и журналист, на чието име е учредена национална награда за поезия.
Роден e на 28 юли 1935 година в София в културно семейство, с баща ориенталист. Основно и гимназиално образование получава в София. Завършва специалност българска филология в Софийския университет.
За първи път печата през 1950 г. във в. "Самоковска трибуна". Работи като редактор на в. "Работническо дело" и в. "Народна младеж", като първи главен редактор на в. "Пулс" и като заместник-главен редактор на в. "Литературен фронт". В творческия път негов наставник е Павел Матев.
Макар и много млад, Владимир Башев оставя след себе си 7 стихосбирки:
"Тревожни антени" (1957 г.)
"Преодоляване на гравитацията" (1960 г.)
"Желязно време" (1962 г.)
"Нецелунатите момичета" - поема (1963 г.)
"Магазин за часовници" (1964 г.)
"Възраст" (1964 г.)
"Ателие" (1967 г.),
а също така и поемите "Кирил против догмата" и "Голямата наука", радиооперата "Вашето присъствие", много преводи на младите тогава руски поети Евтушенко и Вознесенски, либретото на операта "Антигона 43", множество стихотворения, невлезли в издадените книги.
Владимир Башев загива при автомобилна злополука на 19 ноември 1967 година.
ОТКРИХ ЗВЕЗДА
Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда
Отчайващо откритие - звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя - звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко..."