ТЕОДОР ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ е роден на 22 май 1969 година в град София. Завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", магистър е на философските науки ( 1998 г. ).
Интересува се от въпросите на изобразителното изкуство, литературата, философията, религията. Публикува статии, есета, литературна критика и стихотворения във вестниците "Отечествен фронт", "Арт", "Литературен форум", "Литературен вестник", "Вестник за жената" и др. Приет за член на Съюза на българските журналисти (1999).
"Усмивката на Бога", философска есеистика, е първата му книга. В нея авторът има амбицията да каже своята дума във философията за битието на Бога и на Човека, които според него са свързани в неразрушима любов. (ИК "Сребърен лъв", София, 1996 г.)
"Нощта на моя ден" е втората му книга; това е сборник с негови стихове. Публикуват се за първи път. В тях живее неговият млад свят, живеят неговите чувства, вълнения, мечти, духовност. (ИК "Светулка 44", София, 2008 г.)
"Пародии" е третата му книга, в която са събрани усмивките на автора. Това са поетически иронии. Техният римуван глас може да ни накара да не бъдем безучастни свидетели на случващото се около нас и в нашия живот. Публикуват се за първи път. (ИК "Факел", София, 2012 г.)
Негови стихотворения са поместени в сп. "Пламък", сп. "Везни", сп. "Море", в австрийското списание "Райбайзен" (2012 г.). Представен е от Кирил Попов в сп. "Философски алтернативи" 6/2015. и във в. "Новият Пулс" и в. "Словото днес".
"Киркегор танцува свободата" е двуезично издание (български, английски) на неговата философска студия "За необходимостта от една по-висша хармония между естетическо и етическо, изведена от философията на Сьорен Киркегор".
Студията се издава по случай 200-годишнината от рождението на датския философ Киркегор. Публикува се за първи път. (ИК "Коралов и Сие", София, 2013 г.) Четвъртата книга на Теодор Христов се намира и е вписана в богословския отдел на библиотеката на Изследователския център "Сьорен Киркегор", Копенхаген, Дания.
"През моите очи" (Споделено за книги, филми, картини...) е петата книга на Теодор Христов, в която част от публикуваното се печата за първи път. (ИК "Коралов и Сие", София, 2015 г.) Събраното в нея (и разказите, и есетата, и статиите, както и литературната и кинокритиката) ни запознава с размислите, чувствата и вълненията на творец с разностранен талант.
Нощта на моя ден
Аз не мога да заспя сега -
бурята ми святка във очите.
Черна буря... Като мъката е тя -
оцветява в алено сълзите.
Видях, че слънцето не е око на Бога.
Видях, че всеки е предател.
Видях, че гарваните могат
сълзи да пият от очите на мечтател.
Врабчета
Като две врабчета сме се сгушили
във снежна буря...
Нима ще ни убие ужаса
на тази предателска вселена с утрини? !
Ний две врабчета сме. И ето -
излитаме високо, за да пеем.
Ний просто радваме се, че живеем
и заедно пърхаме в небето.
А щом от студ ще замръзнем,
нека хвръкнем, пък тупнем в снега -
и в бели скрижали кръвта ни пак диша,
тя дими... и лети свобода!