Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в гр. В родния си град завършва средното си образование. Там, в детския вестник "Изгрев", са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941-1942 г.), а в централния печат - през 1946-47 година.
През 1952 г. завършва руска филология в Софийски университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Националното Радио (1951-1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка "Пълнолетие". Приета е в Съюза на българските писатели.
Кореспондент е на вестник "Народна култура", работи в литературното списание "Септември" (1959-1975) и в списание "Отечество" (1975-1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в съюзите на журналистите и преводачите.
Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др.
Носител е на наградата на Съюза на българските писатели за поезия, наградите "Добри Чинтулов", "П. К. Яворов", "Иван Николов", "Златен ланец" на вестник "Труд". Носител е и на орден "Кирил и Методий" - I степен.
От стихосбирката:
ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля - вместо да ударя,
Да повярвам - щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.