"Лий живееше перманентно друсан, с, разбира се, известни... ъъъ... необходими паузи, в които подклаждаше огньовете, горящи в жълто-розово-кафявата му желатинова субстанция и пазещи зареяната му плът. В началото плътта му бе просто мека, толкова мека, че прашинките, въздушните течения и съприкосновението с шлифера на минувач му причиняваха рани, дълбоки до кокал, докато удар във врата или стол, изглежда, не му се отразяваше на здравето. Раните в меката му, деликатна плът никога не заздравяваха... Дълги бели филизи плесен се увиваха около голите му кости. Мухлясали ухания на атрофирали тестиси обгръщаха тялото му в мътна сива мъгла...
По време на първата остра инфекция кипналият термометър изстреля живачен куршум в мозъка на сестрата и тя падна мъртва с раздиращ вик. Докторът хвърли един поглед и затръшна стоманените капаци на оцеляването. Той заповяда горящото легло и неговият обитател незабавно да бъдат изгонени от района на болницата."
Наркотични видения, вакханалии от полови органи, подробни сексуални описания, сюрреалистични сънища, фантасмагории, хомосексуалност, престъпници, смърт, липса на линеен сюжет, вербални колажи. Това е историята на монументално спускане на главния герой в ада - от Ню Йорк до Танжер, и оттам във въображаемата интерзона. Там той открива кошмарна градска пустош, където силите на злото мародерстват на воля.
Експерименталната форма, въз основа на която е написана книгата, е повлияна силно от живописта, фотографията, киното и джаза. Авторът използва това, което се нарича колаж или монтаж във визуалните изкуства.
Бъроуз пише "Голият обяд" в Мароко между 1954 и 1957 г. След това я завършва в Париж с помощта на Гинзбърг. През 1959 г. известното издателство Олимпия Прес я публикува.
Романът се радва и на големи почести, но и на яростни критики. Забранен е в Щатите до 1962 г. Щатът Масачузетс го обявява за порнографски, сквернословен и покварен. Първите копия на книгата се печатат в Италия, откъдето моряци ги доставят нелегално в Щатите. Книгата е преследвана едновременно от академични среди, американските пощи, американските митници, федералните и местните власти.
Последното голямо съдебно дело в Щатите по отношение на литературната цензура е именно за тази книга. Романът е оправдан и забраната срещу него пада. През 1965 г. книгата е преведена на френски, немски, италиански и японски. По творбата талантливият Дейвид Кроненбърг създава успешен филм. Творчеството на Бъроуз вдъхновява и много рок и джаз музиканти.
Романът "Голият обяд" вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на "Олимпия прес" (издателството, обнародвало за първи път също "Лолита" на Владимир Набоков и "Тропиците" на Хенри Милър, недопустими в страната на авторите поради същите съображение) и незабавно се превръща в един от най-важните романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска култура.
Уилям Бъроуз е американски писател. Роден е през 1914 г. в Сейнт Луис, Мисури, в заможно семейство с възможности за добро образование. Записва Харвардския университет през 1932 г., където му преподават известни американски професори. Поведението на бъдещия писател е в известна степен странно - грижи се за пор и носи револвер 32-ри калибър.
Пътува по Европа и през 1937 г. се жени за еврейката Илзе Крабе, за да я спаси от нацистите. През 1944 г. започва да взима морфин, тъй като животът му бил скучен. Премества се в Ню Йорк и там среща Алън Гинзбърг и Джак Керуак. Според някои историци именно тази група образува ядрото на битническото движение.
Развежда се и се жени за Джоан Волмър. Мести се в Мексико Сити. Там става нещастие, когато в бар с приятели си играят на Вилхелм Тел. Жена му си слага чаша на главата и той я застрелва. След това в продължение на много години живее в Танжер, Мароко. През осемдесетте години Бъроуз е приет за член на Американската академия за изкуство и литература, което е най-голямата чест за американски писател.
Най-известната му книга "Голият обяд" (1959 г.) е сюрреалистично описание на живота на наркоман. По-късните му творби са "Градовете на червената нощ" (1981 г.), "Мястото на мъртвите пътища" (1984 г.), "Интерзона" (1989 г.) и полубиографичната книга "Моето образование: книга на мечтите" (1995 г.). Умира на 83 години в къщата си в Лоурънс, Канзас на 2 август 1997 г.