През 1919г. в Берн излиза от печат едновременно на френски, немски и английски език капитален труд на проф. Богдан Филов, посветен на старобългарското изкуство. В него за първи път се обнародват цялостно по-важните паметници от основаването на българската държава до края на османското владичество.
Съчинението веднага привлича вниманието на европейската историческа мисъл.
Окуражен от проявеното внимание, проф. Б. Филов продължава работа над съчинението си. Особено полезна в тази насока се оказва научната му командировка в Рим през 1923г. по време на която получава достъп до Вавилонската библиотека. Това му позволява да се докосне до шедьоврите в Манасиевата хроника. Отново проучва и стенописите на някои от манастирите в България.
Заради политическата ангажираност на проф. Б. Филов в навечерието и по време на Втората световна война, не само този труд, но и цялото му творчество е поставено под възбрана. Ако политическата му дейност може да бъде обект на различни мнения и дискусии, приносите му в науката са безспорни.
