Мирабел беше като зелена трева за добитъци, като магнит за чукове, като психиатрия за психопати. Направо се лепяха по нея като филия за под. Изобилието от депресирани, биполярни, бивши наркомани; гениални, но откровено откачени психари, мъже с его колкото вселената и така нататък; я беше превърнало в специалист по доста психиатрични отклонения и тя с настървеност вървеше към следващия боклук с надеждата да намери в него диамант. Докато попадна на стара снимка от 1966 на непознати хора, която я метна чак в 1930 година, през поколения, мистерии и уникални човешки съдби - красиви и чаровни по един "винтидж" начин, така оплетени и вълнуващи, че Мирабел успя да премине през Перу и Чили, Русия, Мароко, Швейцария, Виена и къде ли не, за да разплете престъпления, наказания, липса на гордост и предразсъдъци, всички оплетени конци... по нейния си начин - не много скопосано, но почти резултатно.
