Ностромо

"Ностромо" (1904) През XX в. писатели и философи се връщат към темата за мястото на човека в историята - тема разглеждана от Стендал, Флобер и Толстой. Конрад я засяга в два романа. Първият е "Ностромо" (1904), за голямата, написана с епически размах панорама на измислената южноамериканска република Костагуана. Измисляйки тази страна, Конрад създава за себе си и за читателя нещо като огромна експериментална лаборатория, но при едно по-дълбоко вникване в книгата ни убеждава колко солидно тя е вкоренена в реалиите на западния свят в края на XIX и началото на XX в. "Ностромо", чийто главен герой е "човекът от народа", който отъждествява репутацията си със своята индивидуалност - "верен на себе си", но неверен на другите, загива от ръката на приятел, припознат за друг. Другият главен герой, предприемачът идеалист Чарлз Гулд, смята, че "материалните интереси" могат да се използват като средство за постигане на морални цели (политическото възстановяване на Костагуана); но се оказва, че служат единствено за лични цели. В "Ностромо" Конрад разказва за ролята на големия международен капитал, за упоритата борба между либералния традиционализъм и революционната анархия и за победата на "прогресивния" ред, вменен от силата на "материалните интереси", ред, който носи относително благосъстояние, но с цената на робство и духовна нищета.