И не че ме изпълва жлъч!
(кого ли с нея ще нахраним?),
ама анализ да подхванем -
защо голяма паплач, джанъм,
от малък уж народ излиза,
и то при демографска криза?
Марко Ганчев, "Цар и говедар"
"Цар и Говедар" е поема из българския живот в девет песни, два пролога и два епилога.
Марко Ганчев Маринов е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча (дн. квартал на Дряново), Габровско. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е гл. редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. По-важи книги: "Марсиански възторзи" (1960), "Второ пришевствие" (1964), "Всички пътища и един от тях" (1965), "Правото да бъдеш буден. Стихотворения" (1966), "Оправяне на света. Сатири" (1967), "Бягащо дърво. Лирика" (1969), "Огледало за обратно виждане" (1975; 1978), "Лирика" (1979), "Епиграми" (1979), "Кълбовидна мълния" (1980), "Професия несъгласие" (1982), "Избрани сатири" (1982), "Къси съединения" (1989).
