"Сянката ме напусна" е първата поетична книга на Георги Мирчев (1935-2009).
ИЗ "СЯНКАТА МЕ НАПУСНА" (1980)
Георги Мирчев
***
Добра е сутринта, в която има
и длан човешка, и сърдечна дума,
спокойствие, вода, която мина
през мойта глътка,
светлина и шума.
Защо, когато нещо натежава
и мисълта в заблуди се заплита,
полето пак убежище ни дава -
какви сме, що сме, не ни пита.
Не сме ли спрели много на открито,
та ни намери скитащия вятър.
Минутите, от бързане убити,
политаха безсилни на земята,
Където са телата ни допрени
в трева, която сили няма вече
дори да се изправи на колене
и да посрещне идващата вечер.
***
Такова тайнство е гората с дъха на дъбова жарава!
И няма ехо, звук и говор, ни клонче, нито звук да шава.
А в ниското по хребет тъмен пълзи спокойствие безлюдно
и бързаме да стигнем двама гората празна с цвят тютюнев.
Ти каза - най-обичам есен, земята вързана за корен,
последната въздишка дето оставя непресъхващ спомен...
А днес ти чуваш ли земята как дъх е спряла преди скока
от нищото и тишината във песента на птица, в сока
на стръкчето, стаило връхче под листи ръждиви и гнили,
под меката и топла ласка на всичко преходно и мило...
