

Хората от Зелдвила
Описание
Нa старинен език Зелдвила означава блажено слънчево място и такова е в същност малкото градче, което носи това име и е разположено някъде в Швейцария. То се тули зад същите стари крепостни стени и кули, както преди триста години, и си е останало все същата дупка: първоначалният дълбок смисъл на разположението на града се потвърждава от обстоятелството, че основателите му се поселили на повече от половин час път от една плавателна река - явен белег, че от него нищо няма да излезе.
Обаче градът е красиво разположен сред зелени планини, които са отворени на юг, така че в него прониква слънце, но никакъв остър ветрец. Затова и около старите градски стени виреят доста добри лозя, докато по-нагоре по планините се разстилат необгледни гори, които в същност обуславят състоятелността на града, защото това е отличителният белег и странната съдба на този град: общината е богата, а гражданите са бедни, и то толкова бедни, че никой в Зелдвила не притежава нищо и никой не знае от какво в същност живеят те от векове насам. А те си живеят много весело и доволно и считат уютността и доброто настроение на дома за свое особено умение затова...
Съдържание
Предговор - проф. Стефан Станчев ... 7
ПЪРВА ЧАСТ
Нацупеният Панкрац ... 27
Ромео и Жулиета на село ... 75
Госпожа Регел Амрайн и най-малкият ѝ син ... 146
Тримата праведни гребнари .... 191
Котенцето Шигел .... 233
ВТОРА ЧАСТ
Дрехите правят човека ... 275
Ковач на щастието си .... 318
Любовните писма .... 346
Дитеген ... 415
Изчезналата усмивка .... 471


