View 1 of Сърца за изтръгване
Изчерпан

Сърца за изтръгване

Наличност0 бр.
Състояние
Много добро
Град на издаване
Пловдив
Година
1981 г.
Страници
170
Език
Български
Корици
Меки
Ширина (мм)
130
Височина (мм)
200
Дебелина (мм)
12
Преводач
от френски Андрей Манолов
Тегло (гр.)
155
Формат
84/108/32
Автор
Борис Виан
Издател
Христо Г. Данов
2.56
лв.5.01
При нас ползвате 20% отстъпка при доставка с Еконт

Описание

"Сърца за изтръгване" е много странна, абсурдна, трудна за възприемане, но силно въздействаща. Книга-сън, книга-бълнуване, книга-видение, която се случва в неопределено село и в неопределено време - 59-ти янрил, 73-ти феврюин, 107-ми апруст, 348-ми юлиември.

Виан е нарисувал с думи много красиви, изящни, цветни и почти нереални късчета природата и ги е вместил между разтърсващо натуралистичните описания на мутиралите и изродени навици и възприятия на местните хора. Жакмор (млад на години, но роден възрастен и празен) попада в странното село, за да се напълни с емоции и усещания, психоанализирайки другите. В един момент усеща себе си като черен котарак.

В това село, където животните пътуват на автостоп, бременните мразят мъжете за болките и мъките, които са им причинили и не ги допускат до себе си и до децата. Насилието се е пропило в душите - съгрешилите жребци ги разпъват на кръст, на даващите малко мляко крави им режат главите, старците ги продават на пазара, щипят ги и ги изнасилват за забавление, децата по навик ги пребиват до смърт, а дърветата ги убиват с нажежени шишове и те умират с писъци. Но съвестта на хората е чиста, защото не правят разлика между доброто и злото, не усещат срам. Това е забранена дума, продават го срещу злато на един човек, който вади със зъби от червената, мазна и гъста река остатъците от всичките им хвърлени там грехове и срамове и ги събира в лодка. Той дори вече няма свое име, наричат го както лодката - Ла Глоар. Първият, който се засрами повече от него, ще заеме мястото му.

Децата растат за часове, мислят и говорят като възрастни. Когато си играят, от земята между цветните им камъчета излиза десетсантиметрово русо момиченце и танцува, а когато се изплюят върху семка, от нея веднага расте мъничко дърво с розови листа, сребристи клони и пеещи птички по тях. И децата се учат сами да летят - нагоре в облаците, с ятата.
Страхът изражда майчината любов до лудост и обсебване и Клемантин затваря тризнаците в клетки, тъкмо когато са станали съвършени в полета си, за да ги предпази от всяко възможно зло.
"Но птиците умират в клетка."