Сабазий

Музикант получава покана за среща от свой роднина, когото до този момент е смятал за мъртъв. Двамата са приблизително на една и съща възраст. Виждали са се само в детството си. Никой няма причина да търси другия. Музикантът има своите съмнения и все пак отива. Приема предложение, което не е искал, и въпреки това не може да откаже. Оттук тръгва началото на една разрушителна връзка, белязана от щедрост и рационалност, предателство и преданост. Кой е Сабазий? Това е богът на опиянението, екстаза, абсурда и яростта. Полубезсмъртен-получовек, той присъства в живота на всички, но е уязвим като тях. Прави ги щастливи, унищожава ги, променя ги. Рано или късно всеки заговаря за него, но когато това се случи, обикновено е късно. Чрез оптиката на два древнокитайски мита - за Сабазий (известен още като Дионис, Загрей, Бакхус) и Орфей, романът се вглежда в България от последното десетилетие, за да проследи как хаосът за едни се оказва ред за други. Как историята се повтаря. Как предисторичните притчи за любов, страх, мисия, приятелство и смърт намират начин да шепнат на днешния ни език.